11 окт. 2007 г., 15:39

Бяла роза 

  Поэзия
796 0 12
    Бяла роза

Като сянка на бяла роза,
в тънко сребърно огледало,
ти дойде внезапно в съня ми
и любовта започна отначало.

Насън, насън, насън с теб се смях,
а плаках наяве,
насън, насън, насън, с тебе бях,
събудих се и ридаех.

Насън над нас златен дъжд ще вали,
насън ще галя твоето тяло,
насън над нас ще ухаят липи,
насън ще се сливаме в едно цяло.

Насън, насън, насън с теб се смях,
а плаках наяве,
насън, насън, насън с тебе бях
събудих се и ридаех.

© Майк Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??