Бяла смърт

Утринна роса и блясък.

Жълти есенни листа.

Литнали, внезапен вятър,

падат мъртви на пръстта.

Празна, стихнала корона

търси топлите лъчи.

Сухите безсилни клони

кой сега ще украси?

Кой ще пее тиха песен,

в нежната прегръдка скрит.

Мръкна се и вихър бесен

пустото гнездо разби.

Студ скова земята гола.

Притихнала в тъгата побеля.

Замръзнали са жизнените сокове

и мъртва - моята душа...