Утринна роса и блясък.
Жълти есенни листа.
Литнали, внезапен вятър,
падат мъртви на пръстта.
Празна, стихнала корона
търси топлите лъчи.
Сухите безсилни клони
кой сега ще украси?
Кой ще пее тиха песен,
в нежната прегръдка скрит.
Мръкна се и вихър бесен
пустото гнездо разби.
Студ скова земята гола.
Притихнала в тъгата побеля.
Замръзнали са жизнените сокове
и мъртва - моята душа...
© Даниела All rights reserved.