27.12.2012 г., 9:03

Бяла смърт

956 0 0

Утринна роса и блясък.

Жълти есенни листа.

Литнали, внезапен вятър,

падат мъртви на пръстта.

 

Празна, стихнала корона

търси топлите лъчи.

Сухите безсилни клони

кой сега ще украси?

 

Кой ще пее тиха песен,

в нежната прегръдка скрит.

Мръкна се и вихър бесен

пустото гнездо разби.

 

Студ скова земята гола.

Притихнала в тъгата побеля.

Замръзнали са жизнените сокове

и мъртва - моята душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...