Бяла, спретната къщурка

11 oct 2015, 18:54

Poesía » Otra

997 0 2

БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –

POSTSCRIPTUM

Бяла, спретната къщурка

с две липи отпред...

Ран Босилек

Сред двор, обрасъл в бурени, зад плет –

къщурката в забрава е отдавна,

а покривът ù – накривен каскет,

очи-прозорци схлупил, гние бавно.

Дъска поскърцва – в някой чеп дали

неясна, стара мисъл се е свила,

във дрямката си сепната, или

погризва червеят недоизгнило?

Изсъхнали са старите липи,

от дните златни спомен. В изнемога

тя слуша само вятър как шепти,

подухващ крайчеца на некролога.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2015-10-11T23:13:33+03:00

Къща - самота

Във този дом е имало живот,
и детска глъч навред е там кънтяла.
А в двора, след лехите цветни, Бог
дарявал хората със китка незабрава.

Живеели... и правили любов.
Работили за хляба, сладък залък.
Отчували си стока... с благослов
и ориста за тях била подарък.

Сега е празно. Къща - самота.
Призрачно събира сенки стари.
Заключени, зад тежката врата,
лозите пазят спомени- олтари.

Със гроздове - лъчиста топлина,
фенерно разпиляват тъмнината.
Ще могат ли с уют и светлина,
те внуците да върнат в тишината.

Във този дом е имало живот...
и в много други, нейде по селата.
Залостени дуварно, те не спят,
а чакат... да проскръцне пак вратата
maiaan (Мая Ангелова)

2015-10-11T22:52:27+03:00

Истината за обезлюделите селски къщи...тъжно!