VladimirKostov (Владимир Костов) VladimirKostov (Владимир Костов)
6 258
11 oct 2015, 18:54

Бяла, спретната къщурка

  Poesía » Otra
1.3K 0 2

БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –

POSTSCRIPTUM

 

Бяла, спретната къщурка

с две липи отпред...

Ран Босилек

 

Сред двор, обрасъл в бурени, зад плет –

къщурката в забрава е отдавна,

а покривът ù – накривен каскет,

очи-прозорци схлупил, гние бавно.

Дъска поскърцва – в някой чеп дали

неясна, стара мисъл се е свила,

във дрямката си сепната, или

погризва червеят недоизгнило?

Изсъхнали са старите липи,

от дните златни спомен. В изнемога

тя слуша само вятър как шепти,

подухващ крайчеца на некролога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Къща - самота

    Във този дом е имало живот,
    и детска глъч навред е там кънтяла.
    А в двора, след лехите цветни, Бог
    дарявал хората със китка незабрава.

    Живеели... и правили любов.
    Работили за хляба, сладък залък.
    Отчували си стока... с благослов
    и ориста за тях била подарък.

    Сега е празно. Къща - самота.
    Призрачно събира сенки стари.
    Заключени, зад тежката врата,
    лозите пазят спомени- олтари.

    Със гроздове - лъчиста топлина,
    фенерно разпиляват тъмнината.
    Ще могат ли с уют и светлина,
    те внуците да върнат в тишината.

    Във този дом е имало живот...
    и в много други, нейде по селата.
    Залостени дуварно, те не спят,
    а чакат... да проскръцне пак вратата
  • maiaan (Мая Ангелова)
    maiaan (Мая Ангелова)
    Истината за обезлюделите селски къщи...тъжно!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0