11 oct 2015, 18:54

Бяла, спретната къщурка

  Poesía » Otra
1.3K 0 2

БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –

POSTSCRIPTUM

 

Бяла, спретната къщурка

с две липи отпред...

Ран Босилек

 

Сред двор, обрасъл в бурени, зад плет –

къщурката в забрава е отдавна,

а покривът ù – накривен каскет,

очи-прозорци схлупил, гние бавно.

Дъска поскърцва – в някой чеп дали

неясна, стара мисъл се е свила,

във дрямката си сепната, или

погризва червеят недоизгнило?

Изсъхнали са старите липи,

от дните златни спомен. В изнемога

тя слуша само вятър как шепти,

подухващ крайчеца на некролога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Къща - самота

    Във този дом е имало живот,
    и детска глъч навред е там кънтяла.
    А в двора, след лехите цветни, Бог
    дарявал хората със китка незабрава.

    Живеели... и правили любов.
    Работили за хляба, сладък залък.
    Отчували си стока... с благослов
    и ориста за тях била подарък.

    Сега е празно. Къща - самота.
    Призрачно събира сенки стари.
    Заключени, зад тежката врата,
    лозите пазят спомени- олтари.

    Със гроздове - лъчиста топлина,
    фенерно разпиляват тъмнината.
    Ще могат ли с уют и светлина,
    те внуците да върнат в тишината.

    Във този дом е имало живот...
    и в много други, нейде по селата.
    Залостени дуварно, те не спят,
    а чакат... да проскръцне пак вратата
  • Истината за обезлюделите селски къщи...тъжно!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....