VladimirKostov (Владимир Костов) VladimirKostov (Владимир Костов)
6 258
11 окт. 2015 г., 18:54

Бяла, спретната къщурка

1.3K 0 2

БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –

POSTSCRIPTUM

 

Бяла, спретната къщурка

с две липи отпред...

Ран Босилек

 

Сред двор, обрасъл в бурени, зад плет –

къщурката в забрава е отдавна,

а покривът ù – накривен каскет,

очи-прозорци схлупил, гние бавно.

Дъска поскърцва – в някой чеп дали

неясна, стара мисъл се е свила,

във дрямката си сепната, или

погризва червеят недоизгнило?

Изсъхнали са старите липи,

от дните златни спомен. В изнемога

тя слуша само вятър как шепти,

подухващ крайчеца на некролога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Къща - самота

    Във този дом е имало живот,
    и детска глъч навред е там кънтяла.
    А в двора, след лехите цветни, Бог
    дарявал хората със китка незабрава.

    Живеели... и правили любов.
    Работили за хляба, сладък залък.
    Отчували си стока... с благослов
    и ориста за тях била подарък.

    Сега е празно. Къща - самота.
    Призрачно събира сенки стари.
    Заключени, зад тежката врата,
    лозите пазят спомени- олтари.

    Със гроздове - лъчиста топлина,
    фенерно разпиляват тъмнината.
    Ще могат ли с уют и светлина,
    те внуците да върнат в тишината.

    Във този дом е имало живот...
    и в много други, нейде по селата.
    Залостени дуварно, те не спят,
    а чакат... да проскръцне пак вратата
  • maiaan (Мая Ангелова)
    maiaan (Мая Ангелова)
    Истината за обезлюделите селски къщи...тъжно!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0