VladimirKostov (Владимир Костов) VladimirKostov (Владимир Костов)
6 258
11.10.2015 г., 18:54

Бяла, спретната къщурка

1.3K 0 2

БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –

POSTSCRIPTUM

 

Бяла, спретната къщурка

с две липи отпред...

Ран Босилек

 

Сред двор, обрасъл в бурени, зад плет –

къщурката в забрава е отдавна,

а покривът ù – накривен каскет,

очи-прозорци схлупил, гние бавно.

Дъска поскърцва – в някой чеп дали

неясна, стара мисъл се е свила,

във дрямката си сепната, или

погризва червеят недоизгнило?

Изсъхнали са старите липи,

от дните златни спомен. В изнемога

тя слуша само вятър как шепти,

подухващ крайчеца на некролога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Къща - самота

    Във този дом е имало живот,
    и детска глъч навред е там кънтяла.
    А в двора, след лехите цветни, Бог
    дарявал хората със китка незабрава.

    Живеели... и правили любов.
    Работили за хляба, сладък залък.
    Отчували си стока... с благослов
    и ориста за тях била подарък.

    Сега е празно. Къща - самота.
    Призрачно събира сенки стари.
    Заключени, зад тежката врата,
    лозите пазят спомени- олтари.

    Със гроздове - лъчиста топлина,
    фенерно разпиляват тъмнината.
    Ще могат ли с уют и светлина,
    те внуците да върнат в тишината.

    Във този дом е имало живот...
    и в много други, нейде по селата.
    Залостени дуварно, те не спят,
    а чакат... да проскръцне пак вратата
  • maiaan (Мая Ангелова)
    maiaan (Мая Ангелова)
    Истината за обезлюделите селски къщи...тъжно!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0