24 jun 2010, 16:02

Бяла светлина - на дъщеря ми

  Poesía » Otra
1.7K 1 4

Затуй, че си ми дъщеря,

на Бог и теб благодаря,

 

че твоя майка съм сега,

на Бог изцяло го дължа,

 

но, мило мое същество,

ти имаш свой отделен път,

 

по него трябва да вървиш,

тъй както в своя аз вървя,

 

сама ще търсиш, ще намираш,

ще бягаш, ще летиш, ще спираш,

 

във мислите си ще съм с теб, когато

 за истината в тъмното се взираш.

 

И не забравяй, в този свят

държи ни свързани и двете

 

онази бяла светлина, която

в очитет ти дълбоко свети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Марина, сърдечно благодаря, че сподели този стих.
  • "във мислите си ще съм с теб, когато
    за истината в тъмното се взираш."
    Силни думи!!!
  • Петя, благодаря.
  • "И не забравяй, в този свят
    държи ни свързани и двете


    онази бяла светлина, която
    в очитет ти дълбоко свети."

    Да ти е жива и здрава!Поздравявам те за сърдечния, майчин стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...