24.06.2010 г., 16:02

Бяла светлина - на дъщеря ми

1.7K 1 4

Затуй, че си ми дъщеря,

на Бог и теб благодаря,

 

че твоя майка съм сега,

на Бог изцяло го дължа,

 

но, мило мое същество,

ти имаш свой отделен път,

 

по него трябва да вървиш,

тъй както в своя аз вървя,

 

сама ще търсиш, ще намираш,

ще бягаш, ще летиш, ще спираш,

 

във мислите си ще съм с теб, когато

 за истината в тъмното се взираш.

 

И не забравяй, в този свят

държи ни свързани и двете

 

онази бяла светлина, която

в очитет ти дълбоко свети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Марина, сърдечно благодаря, че сподели този стих.
  • "във мислите си ще съм с теб, когато
    за истината в тъмното се взираш."
    Силни думи!!!
  • Петя, благодаря.
  • "И не забравяй, в този свят
    държи ни свързани и двете


    онази бяла светлина, която
    в очитет ти дълбоко свети."

    Да ти е жива и здрава!Поздравявам те за сърдечния, майчин стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...