Jun 24, 2010, 4:02 PM

Бяла светлина - на дъщеря ми

  Poetry » Other
1.7K 1 4

Затуй, че си ми дъщеря,

на Бог и теб благодаря,

 

че твоя майка съм сега,

на Бог изцяло го дължа,

 

но, мило мое същество,

ти имаш свой отделен път,

 

по него трябва да вървиш,

тъй както в своя аз вървя,

 

сама ще търсиш, ще намираш,

ще бягаш, ще летиш, ще спираш,

 

във мислите си ще съм с теб, когато

 за истината в тъмното се взираш.

 

И не забравяй, в този свят

държи ни свързани и двете

 

онази бяла светлина, която

в очитет ти дълбоко свети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Марина, сърдечно благодаря, че сподели този стих.
  • "във мислите си ще съм с теб, когато
    за истината в тъмното се взираш."
    Силни думи!!!
  • Петя, благодаря.
  • "И не забравяй, в този свят
    държи ни свързани и двете


    онази бяла светлина, която
    в очитет ти дълбоко свети."

    Да ти е жива и здрава!Поздравявам те за сърдечния, майчин стих!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...