Jun 24, 2010, 4:02 PM

Бяла светлина - на дъщеря ми

  Poetry » Other
1.7K 1 4

Затуй, че си ми дъщеря,

на Бог и теб благодаря,

 

че твоя майка съм сега,

на Бог изцяло го дължа,

 

но, мило мое същество,

ти имаш свой отделен път,

 

по него трябва да вървиш,

тъй както в своя аз вървя,

 

сама ще търсиш, ще намираш,

ще бягаш, ще летиш, ще спираш,

 

във мислите си ще съм с теб, когато

 за истината в тъмното се взираш.

 

И не забравяй, в този свят

държи ни свързани и двете

 

онази бяла светлина, която

в очитет ти дълбоко свети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Марина, сърдечно благодаря, че сподели този стих.
  • "във мислите си ще съм с теб, когато
    за истината в тъмното се взираш."
    Силни думи!!!
  • Петя, благодаря.
  • "И не забравяй, в този свят
    държи ни свързани и двете


    онази бяла светлина, която
    в очитет ти дълбоко свети."

    Да ти е жива и здрава!Поздравявам те за сърдечния, майчин стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...