29 nov 2008, 10:53

Бяла врана 

  Poesía
484 0 2
БЯЛА ВРАНА


Не мога да те взема -
на него какво ще оставя?
Постеля празна без време
и пошла семейна разправа.


А щастието как да отнема -
бледнее в спомен студен.
Двуличие е твоята схема,
спасяваш брака свещен.


Греховете свалих като дреха,
ти беше моя – тайна остана.
И всички хора мене проклеха -
за щастието - бяла врана.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??