Бяла врана
Не мога да те взема -
на него какво ще оставя?
Постеля празна без време
и пошла семейна разправа.
А щастието как да отнема -
бледнее в спомен студен.
Двуличие е твоята схема,
спасяваш брака свещен.
Греховете свалих като дреха,
ти беше моя – тайна остана.
И всички хора мене проклеха -
за щастието - бяла врана.
© Мимо Николов All rights reserved.