Nov 29, 2008, 10:53 AM

Бяла врана 

  Poetry
483 0 2
БЯЛА ВРАНА


Не мога да те взема -
на него какво ще оставя?
Постеля празна без време
и пошла семейна разправа.


А щастието как да отнема -
бледнее в спомен студен.
Двуличие е твоята схема,
спасяваш брака свещен.


Греховете свалих като дреха,
ти беше моя – тайна остана.
И всички хора мене проклеха -
за щастието - бяла врана.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??