Бяла врана,
избегнала катрана,
мимоходом плъзнала се по тигана
и на всичкото отгоре оцеляла,
пърха ли пърха да вземе да литне.
Бяла врана,
с грес обляна,
мълчешком притурена в курбана
и спазарена на пазара,
грачи ли грачи в знак на протест.
Бяла врана,
със зеленчукова ограда,
мъчнешком чернее се в казана
И чакайки да стане въглен,
мълчи ли мълчи в черно мълчание.
© Александър Митков Todos los derechos reservados