23.04.2019 г., 16:16

Бяла врана

1K 0 0

Бяла врана,

избегнала катрана,

мимоходом плъзнала се по тигана

и на всичкото отгоре оцеляла,

пърха ли пърха да вземе да литне.

 

Бяла врана,

с грес обляна,

мълчешком притурена в курбана

и спазарена на пазара,

грачи ли грачи в знак на протест.

 

Бяла врана,

със зеленчукова ограда,

мъчнешком чернее се в казана

И чакайки да стане въглен,

мълчи ли мълчи в черно мълчание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...