Бяла Земя
Не тъгувам вече
по отминалата младост,
нито имам за нея сетива.
Тя беше красива, краткотрайна
радост, покорила за миг света.
Тъгата, като сълза се търкулна
отдавна по кожата на времето,
и капка влага потъна в пръстта.
Само добротата не брои столетия,
не остарява нито с мъката,
нито с вековете.
Нощем гледам звездите,
които никога не гаснат,
а се взират в нас със своя
светъл взор и съдят
безпристрастно - дела,
подвизи и власт.
Когато луната е пълна
в мене се ражда мечта,
а вълкът единак своя вой
разрежда с капчици кръв
от ранени сърца...
Аз знам, всеки си има свой дом
и песен която силно обича,
но нашият дом - тази бяла Земя
ни кани да пееме всички!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
