M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
7.03.2021 г., 23:20 ч.

Бяла Земя 

  Поезия » Друга
306 3 6

Не тъгувам вече

по отминалата младост,

нито имам за нея сетива.

Тя беше красива, краткотрайна

радост, покорила за миг света.

 

Тъгата, като сълза се търкулна

 отдавна по кожата на времето,

 и капка влага потъна в пръстта.

Само добротата не брои столетия,

не остарява нито с мъката,

нито с вековете.

Нощем гледам звездите,

които никога не гаснат,

а се взират в нас със своя

светъл взор и съдят

безпристрастно - дела,

подвизи и власт.

Когато луната е пълна

в мене се ражда мечта,

а вълкът единак своя вой

разрежда с капчици кръв

от ранени сърца...

 

Аз знам, всеки си има свой дом

и песен която силно обича,

но нашият дом - тази бяла Земя

ни кани да пееме всички!

 

 

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??