rudin (Иван Христов)
865 1445
13 jun 2013, 22:08  

Бялата магия 

  Poesía » Otra
574 0 9

Как мидичката с белите си длани

за сватбата си рокля изтъка?

Преминала коварните даляни,

не я докосна ничия ръка.

 

В съзряването, дълго и полека,

вградила бе в черупката си страст

и с пръсти някой пипне ли седефа,

на бялата магия идва час.

 

Разтваря се и перлите проблясват,

нашепва ми за морските вълни;

на чайките и гларусите крясък

от рупора на мидата звъни.


Ти подари ми мидата тогава,

целунах я и в джоба сложих в плен,

а приказката чудна продължава

погаля ли я с пръстче умилен.


Кръвта ми още кипва Андалуска

от спомена за залива ни тих,

че той до днес за миг не ме напусна

и пиша закъснял за тебе стих. 

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??