rudin (Иван Христов)
858 1444
13.06.2013 г., 22:08 ч.  

Бялата магия 

  Поезия » Друга
616 0 9

Как мидичката с белите си длани

за сватбата си рокля изтъка?

Преминала коварните даляни,

не я докосна ничия ръка.

 

В съзряването, дълго и полека,

вградила бе в черупката си страст

и с пръсти някой пипне ли седефа,

на бялата магия идва час.

 

Разтваря се и перлите проблясват,

нашепва ми за морските вълни;

на чайките и гларусите крясък

от рупора на мидата звъни.


Ти подари ми мидата тогава,

целунах я и в джоба сложих в плен,

а приказката чудна продължава

погаля ли я с пръстче умилен.


Кръвта ми още кипва Андалуска

от спомена за залива ни тих,

че той до днес за миг не ме напусна

и пиша закъснял за тебе стих. 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??