rudin (Иван Христов)
858 1444
Jun 13, 2013, 10:08 PM  

Бялата магия 

  Poetry » Other
615 0 9

Как мидичката с белите си длани

за сватбата си рокля изтъка?

Преминала коварните даляни,

не я докосна ничия ръка.

 

В съзряването, дълго и полека,

вградила бе в черупката си страст

и с пръсти някой пипне ли седефа,

на бялата магия идва час.

 

Разтваря се и перлите проблясват,

нашепва ми за морските вълни;

на чайките и гларусите крясък

от рупора на мидата звъни.


Ти подари ми мидата тогава,

целунах я и в джоба сложих в плен,

а приказката чудна продължава

погаля ли я с пръстче умилен.


Кръвта ми още кипва Андалуска

от спомена за залива ни тих,

че той до днес за миг не ме напусна

и пиша закъснял за тебе стих. 

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??