blueberry (Димитрия Чакова)
103 324
29 sept 2010, 16:46

Бялата риза 

  Poesía » Filosófica
1019 0 9

Гледам те от моето си място.

ВИЖДАМ

гледайки как сътворяваш...

 

Подмини  ме.

На брега отсреща

не поглеждай.

От далечния ръкав

на тротоара

се изцеждам.

 

Бягай, спомените цапат.

 

Гледам те от моето си място.

ВИЖДАМ

Лакомо ще те изгълтат, ще те излапат...

 

Върху бялото

петната не излизат

и от времето

не ставаме

разумни.

Потъмняват

по-дълбоки

и безумни.

 

От душата ти

копнееща не се срамуват.

 

Гледам те от моето си място.

ВИЖДАМ

Как пируват, как ликуват...

 

Търкаш на ръка,

Съдбата после

ги колосва

и ги глади.

От мързеливото ти

старо Извинение

вече адски

ти се гади.

 

Нощем я завиваш със презрение...

 

Гледам те от моето си място.

ВИЖДАМ

Животът си тече без подозрение, без вдъхновение...

 

 

Имаш нужда от

изпрани ризи,

светло минало

и детска дързост.

Отраженията

пакостливо

гризат

ноктите на

бягащата съвест.

 

Чисто и невинно се обличаш...

 

Гледам те от моето си място.

ВИЖДАМ

искаш да убиваш, да обичаш...

 

Истината

в изначалната

си мисъл

е еднакво

хубава и грозна.

Не разбираш

как си се орисал,

пожелавайки

игра

на

Господ.

 

Гледам те от моето си място.

ВИЖДАМ

Гледайки как сътворяваш...

 

 

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Руми, толкова си проникновена. Нишките са много и добре, че има хора като теб - да могат да уловят всички - Ловци на нишки!:::***
  • Пишеш интересно и силно!!!
    Харесах и аз!!!
    Поздрави!!!
  • Дима, нараво ме полазиха тръпки! Има толкова много нишки в този стих, че ми е трудно да ги коментирам всичките. Ще трябва да го прерочета поне десетина пъти, за да осмисля всичките му внушения. Благодаря ти за този подарък!
  • Добро утро на всички, които вече прочетоха този стих!
    Глория Тодорова, Николина Милева, Ивон - Благодаря!
    Анета Джурова - Скъпа, Анета хванала си Дамара както има една дума. Стопли ме.
    Евгения Тодорова - Обична моя Джейн, обикновено когато пиша стихове не искам нищо да кажа, едиствено описвам картини. Чувствам се отговорна към всяка дума и детайл, за да бъде картината максимално отражение на това което съм усетила и видяла, а с такива приятели около себе си - чувствени, пулсиращи, интелигентни и съпричастни - няма как човек да не е щастлив.
  • "Всеки гледа, и вижда от своята си камбанария" - така ми беше писал приятел преди време...В Сътворението има много красота, мисъл, която твори създавайки мечти! Много се надявам и искам точно това да си видяла, Дими!...но тук има много болка, и навярно си искала да кажеш обратното, как госдостта човешка мислейки, че сътворява, просто разрушава...
    Прегръдки и поздравления за теб, защото си сътворила чудесен стих!
  • Да, наистина много добро стихо
  • ,,Истината
    в изначалната
    си мисъл
    е еднакво
    хубава и грозна.
    Не разбираш
    как си се орисал,''
    ...

    Много хубав стих!
    Силен и истински!
    и боли...

    п.п.Скоро не бях те чела и сега го отчитам като голям пропуск





  • Уникално.. !!
Propuestas
: ??:??