Бялата риза
Гледам те от моето си място.
ВИЖДАМ
гледайки как сътворяваш...
Подмини ме.
На брега отсреща
не поглеждай.
От далечния ръкав
на тротоара
се изцеждам.
Бягай, спомените цапат.
Гледам те от моето си място.
ВИЖДАМ
Лакомо ще те изгълтат, ще те излапат...
Върху бялото
петната не излизат
и от времето
не ставаме
разумни.
Потъмняват
по-дълбоки
и безумни.
От душата ти
копнееща не се срамуват.
Гледам те от моето си място.
ВИЖДАМ
Как пируват, как ликуват...
Търкаш на ръка,
Съдбата после
ги колосва
и ги глади.
От мързеливото ти
старо Извинение
вече адски
ти се гади.
Нощем я завиваш със презрение...
Гледам те от моето си място.
ВИЖДАМ
Животът си тече без подозрение, без вдъхновение...
Имаш нужда от
изпрани ризи,
светло минало
и детска дързост.
Отраженията
пакостливо
гризат
ноктите на
бягащата съвест.
Чисто и невинно се обличаш...
Гледам те от моето си място.
ВИЖДАМ
искаш да убиваш, да обичаш...
Истината
в изначалната
си мисъл
е еднакво
хубава и грозна.
Не разбираш
как си се орисал,
пожелавайки
игра
на
Господ.
Гледам те от моето си място.
ВИЖДАМ
Гледайки как сътворяваш...
© Димитрия Чакова All rights reserved.
