4 sept 2011, 16:46

Бялата сълза 

  Poesía
368 0 2

Пада бялата сълза.

Тя е вече

само спомен.

С нея тръгва си света.

Полет и негá.

Късат се окови.

Съживява се тревата,

по която ходим -

босоноги.

Прималялата душа

утре ще е вече нова.

Мъдра,

хубава,

добра.

Със изплакани очи.

Със избелени вини.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??