Бялата сълза
496
0
2
Пада бялата сълза.
Тя е вече
само спомен.
С нея тръгва си света.
Полет и негá.
Късат се окови.
Съживява се тревата,
по която ходим -
босоноги.
Прималялата душа
утре ще е вече нова.
Мъдра,
хубава,
добра.
Със изплакани очи.
Със избелени вини.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирилка Пачева Все права защищены
