Бялата сълза
494
0
2
Пада бялата сълза.
Тя е вече
само спомен.
С нея тръгва си света.
Полет и негá.
Късат се окови.
Съживява се тревата,
по която ходим -
босоноги.
Прималялата душа
утре ще е вече нова.
Мъдра,
хубава,
добра.
Със изплакани очи.
Със избелени вини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
