4.09.2011 г., 16:46 ч.

Бялата сълза 

  Поезия
374 0 2

Пада бялата сълза.

Тя е вече

само спомен.

С нея тръгва си света.

Полет и негá.

Късат се окови.

Съживява се тревата,

по която ходим -

босоноги.

Прималялата душа

утре ще е вече нова.

Мъдра,

хубава,

добра.

Със изплакани очи.

Със избелени вини.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??