8 abr 2011, 13:41

Бяло 

  Poesía » De amor
1046 0 13

 

 

Като звук в тишина от несбъднато лято
тази пролет на зима прилича.
И потъва в ръцете ти неми, когато
от очите ми есен изтича.

Като ден без тревога е празна луната,
като обич без дом и небета,
щом без тебе нощта ми безмълвна си ляга,
потопила съня ми в морето…

Оцеляват секундите вдишана вяра
в късче нежност, пулсираща вляво.
И говори без думи, без дъх и начало,
че е само за теб. И е бяла.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??