Като звук в тишина от несбъднато лято
тази пролет на зима прилича.
И потъва в ръцете ти неми, когато
от очите ми есен изтича.
Като ден без тревога е празна луната,
като обич без дом и небета,
щом без тебе нощта ми безмълвна си ляга,
потопила съня ми в морето…
Оцеляват секундите вдишана вяра
в късче нежност, пулсираща вляво.
И говори без думи, без дъх и начало,
че е само за теб. И е бяла.