23 dic 2017, 9:07

Бяло 

  Poesía
554 1 9

Толкова много звезди

през нощта наваляха –

ситен снежец като дим.

Даже гърбушката стряха

в бални одежди блести.

 

Даже мърморкото кисел –

старият клен край плета,

важничи в преспи от бисер.

Всичките тъмни стъкла

майсторът студ е изписал.

 

Сякаш е някакъв празник,

сякаш е някой дошъл,

сивите улички прашни

в дрипав асфалт и чакъл

взел е за куп Пепеляшки.

 

Ледена четка размахал,

ръснал пламтящо сребро.

Даже бодливата драка

в пухкаво бяло палто

някой добър е облякъл.

 

Дреме под шлейфа колосан

кротката мъдра река.

Свети в гирлянди и мостът.

Среща градът в снежен фрак

коледно празничен гост.

 

28.11.2001

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нямам никаква представа как е под шлейфа, Гав, може би ти ще ме просветиш☺?
  • Благодаря на всички коментирали. Без да подозирам, още преди години, съм включила някои опорни точки в стихотворението, благодарение на които, въпреки очевидните несъвършенства като неточни рими и едно ритъмно нарушение, се посреща с такъв възторг. Колко далновидно от моя страна. А може би просто защото стихотворението е плътно, образно, пълнокръвно и изпълнено с живот и римите си му отиват? Иначе се получава една хладна и пресметлива изчистена форма, която може и да е съвършена, но не оставя памет след себе си. И аз имам такива стихотворения. Имам всякакви и не се срамувам от никое от тях, дори и от истински нескопосаните.
  • Благодаря, Георги, Меги, Елица, Гавраил, Нина.
  • Красиво, толкова описателно...много хубаво Бяло....
  • Красиво!
  • Отвън е празнично.Но под шлейфа как ли е?.
  • Образно и запомнящо се...
  • Хубаво е!
  • Добре...
Propuestas
: ??:??