Бяло
Толкова много звезди
през нощта наваляха –
ситен снежец като дим.
Даже гърбушката стряха
в бални одежди блести.
Даже мърморкото кисел –
старият клен край плета,
важничи в преспи от бисер.
Всичките тъмни стъкла
майсторът студ е изписал.
Сякаш е някакъв празник,
сякаш е някой дошъл,
сивите улички прашни
в дрипав асфалт и чакъл
взел е за куп Пепеляшки.
Ледена четка размахал,
ръснал пламтящо сребро.
Даже бодливата драка
в пухкаво бяло палто
някой добър е облякъл.
Дреме под шлейфа колосан
кротката мъдра река.
Свети в гирлянди и мостът.
Среща градът в снежен фрак
коледно празничен гост.
28.11.2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
