Уморих се да тичам след вятъра,
да съм облак в поля зажаднели,
да заравям мечтите си в пясъка,
наваляла над чужди недели.
Все залудо кръщавах небето си,
от безумци съвети купувах –
разум давах, но времето креташе
без да пита кое колко струва.
Този свят в черно-бяло пулсираше
ала аз все залагах на бяло,
в бели спомени смисълът никнеше,
и покълваше в бяло начало. ...