Бяло и черно
Уморих се да тичам след вятъра,
да съм облак в поля зажаднели,
да заравям мечтите си в пясъка,
наваляла над чужди недели.
Все залудо кръщавах небето си,
от безумци съвети купувах –
разум давах, но времето креташе
без да пита кое колко струва.
Този свят в черно-бяло пулсираше
ала аз все залагах на бяло,
в бели спомени смисълът никнеше,
и покълваше в бяло начало.
За да бъда със теб, да съм истинска
бях готова да пламна до бяло.
Виж, все още съм ангелски чиста ,
ала нито за миг не забравяй –
аз съм адски добра и със черното –
мога с дявола пир да пирувам.
Той ме следва в живота и времето
и мечтае със мен да флиртува.
Днес съм бяла, такава обичай ме.
И какво, че съм доста различна.
Ако бъдем свободни в мечтите си,
и нощта ще е бяла поличба.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
