danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Aug 1, 2011, 9:03 AM

Бяло и черно 

  Poetry » Love
839 0 24

Уморих се да тичам след вятъра,

да съм облак в поля зажаднели,

да заравям мечтите си в пясъка,

наваляла над чужди недели.

Все залудо кръщавах небето си,

от безумци съвети купувах –

разум давах, но времето креташе

без да пита кое колко струва.

Този свят в черно-бяло пулсираше

ала аз все залагах на бяло,

в бели спомени смисълът никнеше,

и покълваше в  бяло начало.

За да бъда със теб, да съм истинска

бях готова да пламна до бяло.

Виж, все още съм ангелски чиста ,

ала нито за миг не забравяй –

аз съм адски добра и със черното –

мога с дявола пир да пирувам.

Той  ме следва в живота и времето

и мечтае със мен да флиртува.

 

Днес съм бяла, такава обичай ме.

И какво, че съм доста различна.

Ако бъдем свободни в мечтите си,

и нощта ще е бяла поличба.

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??