Бяло море
Бяло море
В тефтера на един умрял
подреждам живи мисли -
каквото той не е успял,
днес тихо го дописвам.
Редя писмо подир писмо
и всяко - за последно -
щом Господ Бог поне едно
разлисти - ще прогледна.
Веднъж поне да пресека
потайното му приживе,
закотвено покрай брега
и приковало живите
като осъдени на смърт
да доиздишат дните му.
На този бряг той всеки път
е сякаш пред очите ми.
И върху белите листа
се нижат дестинации.
Отсреща пред една троха
два гълъба са кацнали -
събират този свят презрял
в една душа под ноктите,
а ние с моя жив умрял
делим на две посоките.
И все го пращам уж с добро
там, дето... кой от дето е.
Топя в сълзата си перо,
а съхнат в мен моретата
и лепне залезът пиян
от люспите на рибите
и те от студ, от глад и срам
превръщат се на чирози.
И след поредния кошмар
в нощта над лист за писане
в тефтера на един умрял
мълча сред бели стихове...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados
