14.07.2010 г., 22:15 ч.

Бяло море 

  Поезия » Друга
1176 0 24

Бяло море

 

В тефтера на един умрял

подреждам живи мисли -

каквото той не е успял,

днес тихо го  дописвам.

 

Редя писмо подир писмо

и всяко - за последно -

щом Господ Бог  поне едно

разлисти - ще прогледна.

 

Веднъж поне да пресека

потайното му приживе,

закотвено покрай брега

и приковало живите

 

като осъдени на смърт

да  доиздишат дните му.

На този бряг той всеки път

е сякаш пред очите ми.

 

И върху белите листа

се нижат дестинации.

Отсреща пред една троха

два гълъба са кацнали -

 

събират този свят презрял

в една душа под ноктите,

а ние с моя жив  умрял

делим на две посоките.

 

И все го пращам уж с добро

там, дето... кой от дето е.

Топя в сълзата си перо,

а съхнат в мен моретата

 

и лепне залезът пиян

от люспите на рибите

и те от студ, от глад и срам

превръщат се на чирози.

 

И след поредния кошмар

в нощта над лист за писане

в тефтера на един умрял

мълча сред бели стихове...

 

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??