30 sept 2023, 11:36

Бяло мълчание

543 3 7

Снегът като стена

край пустите пъртини

натрупа тишина

и болката отмина.

 

Тъгата ми отвя

премръзналият вятър –

шега ли бе това

или утеха свята?

 

И в коледния здрач

едно звънче сребристо

напомни ми с тих плач,

че в мен бе бяло, чисто.

 

https://www.youtube.com/watch?v=DmrhGHyB7Sw

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Снощи", разбира се. Пестим ток, затова пиша на тъмно до последния възможен момент и не виждам добре буквите.
  • Благодаря! И аз много харесах изпълнението, много е емоционално. Гледах този клип наскоро, но понеже е с йероглифи и на испански, не знам кои са изпълнителите. Сноши цял час го търсих, защото е чудесна илюстрация на стихотворението. Изредих всички възможни ключови думи – сняг, зима, опера и т.н., ориентирайки се само от визията, без да знам какво се пее в текста. Накрая го намерих и бях много доволна.
  • И аз съм лятно растение, но си идва сезонът на скиорската радост. Страхотен квартет - насладих се на това изпълнение. Най-съкровеното мълчание е бяло.
  • Юри, гледам от по-раничко, че да съм първа. А то нали в конкурсите все не ми върви, поне тук да изпреваря 😃 Благодаря!
  • Веселине, обхвана ме вчера едно зимно настроение, не знам защо 😃 Много благодаря!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...