30.09.2023 г., 11:36

Бяло мълчание

542 3 7

Снегът като стена

край пустите пъртини

натрупа тишина

и болката отмина.

 

Тъгата ми отвя

премръзналият вятър –

шега ли бе това

или утеха свята?

 

И в коледния здрач

едно звънче сребристо

напомни ми с тих плач,

че в мен бе бяло, чисто.

 

https://www.youtube.com/watch?v=DmrhGHyB7Sw

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Снощи", разбира се. Пестим ток, затова пиша на тъмно до последния възможен момент и не виждам добре буквите.
  • Благодаря! И аз много харесах изпълнението, много е емоционално. Гледах този клип наскоро, но понеже е с йероглифи и на испански, не знам кои са изпълнителите. Сноши цял час го търсих, защото е чудесна илюстрация на стихотворението. Изредих всички възможни ключови думи – сняг, зима, опера и т.н., ориентирайки се само от визията, без да знам какво се пее в текста. Накрая го намерих и бях много доволна.
  • И аз съм лятно растение, но си идва сезонът на скиорската радост. Страхотен квартет - насладих се на това изпълнение. Най-съкровеното мълчание е бяло.
  • Юри, гледам от по-раничко, че да съм първа. А то нали в конкурсите все не ми върви, поне тук да изпреваря 😃 Благодаря!
  • Веселине, обхвана ме вчера едно зимно настроение, не знам защо 😃 Много благодаря!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...