Снегът като стена
край пустите пъртини
натрупа тишина
и болката отмина.
Тъгата ми отвя
премръзналият вятър –
шега ли бе това
или утеха свята?
И в коледния здрач
едно звънче сребристо
напомни ми с тих плач,
че в мен бе бяло, чисто.
https://www.youtube.com/watch?v=DmrhGHyB7Sw
© Мария Димитрова Всички права запазени