Пак сама си задъхвам живота.
Все по бели коне се ветрея.
Сякаш аз ще измисля доброто
и сред триста луни ще изгрея.
Обичта, дето взимам от тебе,
много свидно я пазя в душата.
Ала давам, на обич съм щедра.
И какво, че изплаквам цената
на мечти, подарени на халос?
И че с тях си купувам безсъние.
Обичта ти ме багри днес в бяло
и съм силна от изгрев до мръкване. ...