Бяло начало
Пак сама си задъхвам живота.
Все по бели коне се ветрея.
Сякаш аз ще измисля доброто
и сред триста луни ще изгрея.
Обичта, дето взимам от тебе,
много свидно я пазя в душата.
Ала давам, на обич съм щедра.
И какво, че изплаквам цената
на мечти, подарени на халос?
И че с тях си купувам безсъние.
Обичта ти ме багри днес в бяло
и съм силна от изгрев до мръкване.
Затова остани моят извор,
този дето ми дава начало.
А когато при теб се пречистя,
моят свят ще изгрее във бяло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
