17.08.2011 г., 0:33 ч.
Бяло начало
Пак сама си задъхвам живота.
Все по бели коне се ветрея.
Сякаш аз ще измисля доброто
и сред триста луни ще изгрея.
Обичта, дето взимам от тебе,
много свидно я пазя в душата.
Ала давам, на обич съм щедра.
И какво, че изплаквам цената
на мечти, подарени на халос?
И че с тях си купувам безсъние.
Обичта ти ме багри днес в бяло
и съм силна от изгрев до мръкване.
Затова остани моят извор,
този дето ми дава начало.
А когато при теб се пречистя,
моят свят ще изгрее във бяло.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Бяла феерия!
-
Бяло да ти е
-
!!! Адмирации!!!
-
Аязмото всеки си го търси, Дани.Ти си от Станимака, знаеш къде е "Рибената църква", иди там и виж има ли рибки, пък който ще да си дърпа ъгълчето на окото и да вика:"-Тук корабчета плуват, ли?!"
-
Разбира се, че ще измислиш доброто обичайки!
И си силна, защото който може да дава щедро обич, той и получава!
Да ти бъде обич, заслужаваш я! -
Не спирам да се възхищавам. Много е красиво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз не ща само в стих да те тача!
Днес те искам! Днес си Потребна!
А във Рая, не искам да плача...
Зем.
Знаеш ли, след хубав стих, след хубаов филм, след хубав роман си плача... Забравихме да плачем, Дани! Днес си поплаках щото всичко е от Зем за данигалери, не от Красимир Дяков за Д-р Йорданка Господинова!