mariqslavova1947 (Мария)
223

1 ago 2012, 20:29

Бяло облаче

Poesía » Otra

600 0 2

Бяло облаче

Бяло тънко облаче повиках,

като птица затичано.

Като утро рано извиках

в мен да свети закичено.

Душата ми огнена пак го повика

струйка обич в мене да влей.

А то палаво се затича

в сърцето ми отново да пей.

Като слънце горещо нека да грее!

Като вода прозрачна след мен да върви!

Това облаче нека лудее,

тънко кръсче пак да люлей!

Това облаче светло и бяло,

което в душата ми пей,

как искам отново

с мен да се слей!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariqslavova1947 (Мария)

Благодаря Ви Минка-радвам се,че ви е харесало.

2012-08-04T06:23:14+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Това облаче светло и бяло,

което в душата ми пей,

как искам отново

с мен да се слей!
Много ми хареса!Поздравления!

2012-08-02T13:28:40+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0