Бяло облаче
Бяло облаче
Бяло тънко облаче повиках,
като птица затичано.
Като утро рано извиках
в мен да свети закичено.
Душата ми огнена пак го повика
струйка обич в мене да влей.
А то палаво се затича
в сърцето ми отново да пей.
Като слънце горещо нека да грее!
Като вода прозрачна след мен да върви!
Това облаче нека лудее,
тънко кръсче пак да люлей!
Това облаче светло и бяло,
което в душата ми пей,
как искам отново
с мен да се слей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
