19 may 2007, 12:55

БЯС

  Poesía
840 0 4

Скитница си - сестра на греха.
Скитница си - забрави смеха.
Скитница си - безцветна луна.
Но с вина.


Лъч угаснал... И празен си дом.
Наранена... Душата - погром...
Пак се случи. Пак било е преди...
И преди...


Светлина си за чужди очи.
В мислите и на други пречи!
С бесовете прокоба носи!
Бясна си!


Огън си… Без огнище гориш.
Ти не топлиш, а просто топиш.
Плът греховна, недей ме мъчи!
Замълчи!


Две лица...Твои са... И двете !
Плахостта на виновно дете.
Сатанинският смях на нощта
в  пропастта.


Паднах с теб в гърлото на пастта,
победен от беса на плътта.
Побеснях! А след  мен и деня
побесня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ти не топлиш, а просто топиш..."
    Направо е родена от ада тази лирическа.
    "Две лица...Твои са... И двете !"
    И двулична!!! Достойна за възхищение!
    Това стихо е направо върха на поезията и потвърждава омразата към двуличието на поетесата!
    Поздравления!!!
  • Много е хубаво стихотворението ти!
    Поздравления!
  • Браво!
    И на мен ми хареса!
    Поздрави!
  • Много ми хареса- изказ, постройка, идея...
    Браво!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....