19.05.2007 г., 12:55

БЯС

841 0 4

Скитница си - сестра на греха.
Скитница си - забрави смеха.
Скитница си - безцветна луна.
Но с вина.


Лъч угаснал... И празен си дом.
Наранена... Душата - погром...
Пак се случи. Пак било е преди...
И преди...


Светлина си за чужди очи.
В мислите и на други пречи!
С бесовете прокоба носи!
Бясна си!


Огън си… Без огнище гориш.
Ти не топлиш, а просто топиш.
Плът греховна, недей ме мъчи!
Замълчи!


Две лица...Твои са... И двете !
Плахостта на виновно дете.
Сатанинският смях на нощта
в  пропастта.


Паднах с теб в гърлото на пастта,
победен от беса на плътта.
Побеснях! А след  мен и деня
побесня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ти не топлиш, а просто топиш..."
    Направо е родена от ада тази лирическа.
    "Две лица...Твои са... И двете !"
    И двулична!!! Достойна за възхищение!
    Това стихо е направо върха на поезията и потвърждава омразата към двуличието на поетесата!
    Поздравления!!!
  • Много е хубаво стихотворението ти!
    Поздравления!
  • Браво!
    И на мен ми хареса!
    Поздрави!
  • Много ми хареса- изказ, постройка, идея...
    Браво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...