19 мая 2007 г., 12:55

БЯС 

  Поэзия
690 0 4

Скитница си - сестра на греха.
Скитница си - забрави смеха.
Скитница си - безцветна луна.
Но с вина.


Лъч угаснал... И празен си дом.
Наранена... Душата - погром...
Пак се случи. Пак било е преди...
И преди...


Светлина си за чужди очи.
В мислите и на други пречи!
С бесовете прокоба носи!
Бясна си!


Огън си… Без огнище гориш.
Ти не топлиш, а просто топиш.
Плът греховна, недей ме мъчи!
Замълчи!


Две лица...Твои са... И двете !
Плахостта на виновно дете.
Сатанинският смях на нощта
в  пропастта.


Паднах с теб в гърлото на пастта,
победен от беса на плътта.
Побеснях! А след  мен и деня
побесня...

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Ти не топлиш, а просто топиш..."
    Направо е родена от ада тази лирическа.
    "Две лица...Твои са... И двете !"
    И двулична!!! Достойна за възхищение!
    Това стихо е направо върха на поезията и потвърждава омразата към двуличието на поетесата!
    Поздравления!!!
  • Много е хубаво стихотворението ти!
    Поздравления!
  • Браво!
    И на мен ми хареса!
    Поздрави!
  • Много ми хареса- изказ, постройка, идея...
    Браво!
Предложения
: ??:??