Скитница си - сестра на греха.
Скитница си - забрави смеха.
Скитница си - безцветна луна.
Но с вина.
Лъч угаснал... И празен си дом.
Наранена... Душата - погром...
Пак се случи. Пак било е преди...
И преди...
Светлина си за чужди очи.
В мислите и на други пречи!
С бесовете прокоба носи!
Бясна си!
Огън си… Без огнище гориш.
Ти не топлиш, а просто топиш.
Плът греховна, недей ме мъчи!
Замълчи!
Две лица...Твои са... И двете !
Плахостта на виновно дете.
Сатанинският смях на нощта
в пропастта.
Паднах с теб в гърлото на пастта,
победен от беса на плътта.
Побеснях! А след мен и деня
побесня...
© Дарина Дечева Все права защищены
Направо е родена от ада тази лирическа.
"Две лица...Твои са... И двете !"
И двулична!!! Достойна за възхищение!
Това стихо е направо върха на поезията и потвърждава омразата към двуличието на поетесата!
Поздравления!!!