Бъдещ мой стих

Без глас останах от мисли по тебе,
прегракнал проклинах съдбата наум.
Без свян разсъбличах се и мъкнех подире
"убийството" с поглед на Първия миг.

Без укор приемах те след пътища чужди -
стенех, надявах се, дишах, роптах...
Безмълвно сърцето ми скърцаше тихо
в окови красиви - прокълнати от грях.

Безкрайно се скитах из дебри забравени,
окапвах и стелех се лист подир лист.
Без думи Любовта се показваше скрито,
рисуваше фигури за бъдещ мой стих.

29.11.2008 г.