Бъдещ мой стих
Бъдещ мой стих
Без глас останах от мисли по тебе,
прегракнал проклинах съдбата наум.
Без свян разсъбличах се и мъкнех подире
"убийството" с поглед на Първия миг.
Без укор приемах те след пътища чужди -
стенех, надявах се, дишах, роптах...
Безмълвно сърцето ми скърцаше тихо
в окови красиви - прокълнати от грях.
Безкрайно се скитах из дебри забравени,
окапвах и стелех се лист подир лист.
Без думи Любовта се показваше скрито,
рисуваше фигури за бъдещ мой стих.
29.11.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маранди Всички права запазени
