Nov 29, 2008, 10:19 AM

Бъдещ мой стих

  Poetry
828 0 1

 

Бъдещ мой стих

 

 

Без глас останах от мисли по тебе,
прегракнал проклинах съдбата наум.
Без свян разсъбличах се и мъкнех подире
"убийството" с поглед на Първия миг.

 

Без укор приемах те след пътища чужди -
стенех, надявах се, дишах, роптах...
Безмълвно сърцето ми скърцаше тихо
в окови красиви - прокълнати от грях.

 

Безкрайно се скитах из дебри забравени,
окапвах и стелех се лист подир лист.
Без думи Любовта се показваше скрито,
рисуваше фигури за бъдещ мой стих.

 

29.11.2008 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маранди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...