21 nov 2006, 10:01

Comentarios

Comentarios

  • аа, ето защо "бъдещ спомен" ти е звучало познато...

    Много ми хареса този ти текст!
    Поздрав!
  • Много, много хубав стих!!!
  • Много хубав и интересен стих
  • Интересен, дълбоко осмислен стих!
  • "Неосъзнато отдаване", "неусетно усещам", "мъдрата памет" странно се изразяваш, като че описваш нещо, което ние никога няма да разберем...Хареса ми тая част, където искаш да усещаш житейския вятър осезателно, звучи предизвикателно и смело. Да си създаваш бъдещ спомен , интересно е!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...