27 jun 2019, 10:40

Бъдеще... (фентъзи)

406 0 0

Бъдеще...

(фентъзи)

 

Получили Живот назаем

мечтаем си през Вековете,

все някога да разгадаем

генома и на Боговете...

 

... Тогава вече, богоравни

навярно ще сме и разумни

и ще избегнем всички явни,

и тайни нашенски заблуди!...

 

И тук, на Родната планета

надлъж и шир, от край до края,

ще вземем първо от небето

при нас легендата за Рая...

 

...След туй ще забраним войните

оръжията във музеите

ще си ръждясват вечно, скрити

там от ръцете на злодеите.

 

Напрóлет с нежност заразителна

(дори в тъга от дни предишни!),

Страстта ще бъде задължителна

в градини с нацъфтели вишни...

 

... но няма вече за Звездите

обезумели да мечтаем,

защото тайните им скрити

до днес, ще можем да узнаем...

 

... и щото само Светлината

от мъртвите звезди, все още*

разнася в Космоса мълвата,

че те реално светят нощем...

 

... Но щастие ще е догдето,

че смъртни сме ще схванем ясно,

а тук, на Родната планета,

внезапно не ни стане тясно!...

 

******************************

*много от звездите са „умрели” преди

милиарди години и само светлината им пътува

до нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...