Jun 27, 2019, 10:40 AM

Бъдеще... (фентъзи)

399 0 0

Бъдеще...

(фентъзи)

 

Получили Живот назаем

мечтаем си през Вековете,

все някога да разгадаем

генома и на Боговете...

 

... Тогава вече, богоравни

навярно ще сме и разумни

и ще избегнем всички явни,

и тайни нашенски заблуди!...

 

И тук, на Родната планета

надлъж и шир, от край до края,

ще вземем първо от небето

при нас легендата за Рая...

 

...След туй ще забраним войните

оръжията във музеите

ще си ръждясват вечно, скрити

там от ръцете на злодеите.

 

Напрóлет с нежност заразителна

(дори в тъга от дни предишни!),

Страстта ще бъде задължителна

в градини с нацъфтели вишни...

 

... но няма вече за Звездите

обезумели да мечтаем,

защото тайните им скрити

до днес, ще можем да узнаем...

 

... и щото само Светлината

от мъртвите звезди, все още*

разнася в Космоса мълвата,

че те реално светят нощем...

 

... Но щастие ще е догдето,

че смъртни сме ще схванем ясно,

а тук, на Родната планета,

внезапно не ни стане тясно!...

 

******************************

*много от звездите са „умрели” преди

милиарди години и само светлината им пътува

до нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...