15 sept 2018, 19:37

Бъдеще време в миналото

  Poesía » Otra
772 7 13

Сякаш облаци бродят в река,

но е камък, впил се в коритото.

Той разпръсква на части мига

и го слепва, някъде, в скритото.

 

Да, над него препуска вода

и се блъска в което завари,

за да слее себе си с онова,

от което възникват пожари.

 

Казват, че мястото не тежи.

Тежък е камъкът му отгоре,

но е пълен светът ни с лъжи,

а за тях… Не ни се говори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

****** За Теб, ... !*

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...