15.09.2018 г., 19:37 ч.

Бъдеще време в миналото 

  Поезия » Друга
610 7 13
Сякаш облаци бродят в река,
но е камък, впил се в коритото.
Той разпръсква на части мига
и го слепва, някъде, в скритото.
Да, над него препуска вода
и се блъска в което завари,
за да слее себе си с онова,
от което възникват пожари.
Казват, че мястото не тежи.
Тежък е камъкът му отгоре,
но е пълен светът ни с лъжи,
а за тях… Не ни се говори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

****** За Теб, ... !*

Предложения
: ??:??