15.09.2018 г., 19:37 ч.

Бъдеще време в миналото 

  Поезия » Друга
485 7 13

Сякаш облаци бродят в река,

но е камък, впил се в коритото.

Той разпръсква на части мига

и го слепва, някъде, в скритото.

 

Да, над него препуска вода

и се блъска в което завари,

за да слее себе си с онова,

от което възникват пожари.

 

Казват, че мястото не тежи.

Тежък е камъкът му отгоре,

но е пълен светът ни с лъжи,

а за тях… Не ни се говори.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

****** За Теб, ... !*

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??